Златоград

Механата

 

 

 

Навигация до обекти в и около Златоград ще намерите в www.zlatograd.top

История на град Златоград

Някога Златоград се е наричал Беловидово - заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки - Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.

През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере - едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно". Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието". А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х - ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище - развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.

1

След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име - Златоград. Зеленото злато - тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история.  Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.

Първото килийно училище, поставило началото на просветно - образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане - „Златоградски писмовник" (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите "Успение Богородично"- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.

2

Характерен облик на града придава  архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата  са регистрирани  над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с "врътки" за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а

стаите му се изпълват с родопска песен и глъч.  В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо". Разположена е  в един от кварталите на Златоград, известен с името си "Стария град" - няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. Някои от

къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.

Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството - с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на родопски специалитети и напитки от златоградско.

В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто - талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог - той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка

Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения - валявица, тепавица и воденица- караджейка.

През 1871 година е построена втора църква в Златоград "Св.вмчк Георги Победоносец". В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка "Просветното дело в средните Родопи". В сграда - паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.

Изключителен интерес представляват църковно - манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът "Свети Атанас" е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса св. „Константин и Елена", намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис св. „Илия". Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени манастири. Тяхното естествено положение образува така наречената „Кръстата гора". И до днес се смята, че те закрилят града.

Сакралната зона "Кръстата гора" (обхващаща землището на Златоград), вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос - Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Неделя" (със съществуващ параклис), "Св. Костадин", "Св. Атанас" (със съществуващ параклис) и "Св. Екатерина" или връх "Св. Георги". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора". И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.

3

В сърцето на Родопите, почти до южната граница с Гърция, се е сгушило красивото градче Златоград. Неговата най-голяма гордост наред с вековната история и величествената природа, е Етнографският ареален комплекс Златоград. Той е уникален и единствен по рода си заради факта, че е плод единствено и само на частна инициатива.

Идеята за създаването му е осъществена с капиталите на частна фирма през 2001 г, като и до днес той си остава частна собственост. Подобен е на комплекса Етър до Габрово, но златоградският се намира в сърцето на града и достъпът до него е лесен и бърз. И тук човек може лесно да изгуби връзката с действителността и да се потопи в отминали епохи, да стои и часове наред да наблюдава майсторството на занаятчиите.
В комплекса най-добре започнете с разглеждането на историко-етнографската експозиция, която ще ви даде пълна представа за миналото на региона и за особеностите на местния бит. Така подготвени, може да продължите разходката из дюкяните на местните майстори.

 

 

Всеки майстор с радост ще ви посрещне, ще ви обърне специално внимание и ще отговори на всичките ви въпроси. Някои късметлии могат да си тръгнат и с подаръче или почерпани. Тук могат да се разгледат отблизо всички работилници – занаятчиите няма да ви спрат да разгледате всяка подробност от работното им място. В района на комплекса функционират много работилници – терзийска, гайтанджийска, сарашка, ножарска, златарска, медникарска, резбарска, грънчарска и тъкачна. Във всяка една от тях може да си купите някакъв продукт или да си поръчате такъв. Тук има също и магазин за сувенири. След дългата разходка в кафеджийницата може да изпиете чашка въртяно кафе, а ако не ви се тръгва – може да похапнете родопски гозби в някоя от местните гостилници.

Екопътека “По стъпките на Делю Хайдутин”

Изгражда се по програма ФАР – Икономическо и социално сближаване “Развитие на българския екотуризъм”.
Надморската височина варира между 250 и 700 метра. Екопътеката следва легендата, която разказва как Делю хайдутин достигал до връх Костадин, където се криел от турските войски. Екопътеката тръгва от Златоград, в местността “Военната градина”, минава покрай извор Буньов вриз. Продължава по асфалтиран път, около 200 м. От там поемате по планинска пътека сред девствени гори, където доскоро рядко е стъпвал човешки крак. Стигате до кладенеца, създаден по време на османското владичество, където най-известният хайдутин Делю войвода е посядал с четата си да пие от кристално чистата вода след страховити и тежки битки с бюлюкбашията. Оттам екопътеката достига до местността Св. Илия (650 м. надморска височина), където има място за бивак и беседка. Екопътеката дава възможност да видите на късо разстояние много различни релефни феномени, вековни дървета и над 200 вида интересни растения. Своеобразен феномен е наличието на букови дървета само на 350 – 400 м. надморска височина.

 

Екопътека “Планинска прегръдка”

Предстоящо: Ще бъде създадена по програма ФАР – Икономическо и Социално сближаване. Дължината й е 4 км. Продължителност на маршрута - около 2 часа. Маркирана е с указателни табели. Започва от паркинга на нощен клуб “Диана”. Преминава през широколиста гора. По протежението на пътеката има множество чешми с кристално чиста вода, до някои от които има места за отдих.
Екопътеката продължава на юг до самотна скала, наречена “Чуката”, която може  да изкачите или да заобиколите. От скалата се разкрива великолепна гледка и в североизточна посока град Златоград се вижда като на длан. След 200 м. стигате до параклиса “Св. Атанас”, разположен сред прохладна горичка. На този връх е открито находище от тетрадрахми, от началото на нашата ера, изобразяващи олимпийски игри. Предполага се, че на това място е имало древна крепост.

 

Екопътека “Еко-ехо” (Златоград – вила “Белотекс”)

Дължина на екопътеката - 10 км. Продължителност - 2 часа и 30 минути. Обозначение - сива маркировка и дървени табели.Маршрутът тръгва от Съдебната палата в Златоград. Преминава през чешма на физкултурника и стрелбище, вилна зона, място за отдих с Орнитологичен кът, “Бърчината”, Защитено дърво “Вековният кестен” (Castanea sativa, на 278 години, най-старият в Смолянска област), място за отдих, пресечен дол, местност “Дъбето” (вековна дъбова гора), чешма и място за почивка, вилна зона, лещак, овощни градини. Крайна точка на пътеката е вила “Белотекс”. Намира се високо в планината, заобиколена от красотата на Родопа планина.

 

Екопътека “Света Неделя” (Златоград – Параклис "Св. Неделя")

Дължина на екопътеката - 12 км. Продължителност - 3 часа. Денивелация -около 400 метра. Обозначение - синя маркировка и дървени табели.
Началото на маршрута е Воденицата (Тепавицата) в Златоград – най-атрактивният обект на етнографския комплекс. (Включва три традиционни съоръжения: валявица (Дъща), тепавица и воденица (Караджейка). В механата “При воденицата” може да се опитат специалитетите на златоградската кухня, сред които качамак от прясно мляно брашно, пататник и клин. По маршрута минавате през чешма с място за отдих, Вила Бошнаков, Бункер (защитено съоръжение), “Тъмната гора”, втора чешма с място за бивак, място с панорамен изглед, отклонение за село Старцево и местността “Белото камене” (най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце), брезова горичка, пресичане на пътя за село Пресока – вили Белотекс” и “ДАП”. Крайна точка - връх “Св. Неделя”, висок 865м. От него при хубаво време и с повече късмет, може да се види най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море. За параклиса “Св.Неделя” – виж Култура.

 

Велоалея “Златоград - Тракийско светилище “Белите камъни”

Дължина 8 км. Започва от сградата на ЗММ в Златоград, преминава по открит селскостопански път, стига до вила “Белотекс”, след което продължава към село Старцево и стига до тракийското светилище “Белите камъни”. В участък преди връх “Св. Неделя” се слива с екопътека. Пътят е със средна ширина 2 метра.

 

Тракийско светилище, посветено на бога Слънце
“Белите камъни”

 Местоположение: Намира се на 12 км северно от Златоград, в близост до с. Старцево.
Кратко описание: Белите камъни е планински връх над село Старцево. Името идва от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. От него се разкрива великолепен изглед, обхващащ почти целите източни Родопи. Гледката е неописуема – едно море от планински вериги, долини, гори, китни села и градчета.
Археологическите наблюдения на върха показват, че в дълбоките цепнатини на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито,  просо, а след това замазвали цепнатината с глина. Археолозите предполагат, че това са дарове – жертвоприношения на хтоничните (подземни богове) и определят върха Белите камъни като антично светилище. Ако се съди по датировката на намерените монети, то е функционирало от Vв. пр.Хр. до ІVв. сл.Хр., т.е близо хиляда години. Вероятно при обявяването на Християнството за официална религия в Римската империя през 330 г. светилището е било изоставено.

РанчоКраси е разположено на територията на с.Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, от което се открива панорамна гледка към красивите местности в селото и местността „Белите камъни".Фермата за щрауси и конна езда е основана през 2002 в с. Старцево, община Златоград, обл. Смолян. Фермата е разположена в непосредствена близост до екопътека Тракийско светилище “Белите камъни”, която е един от най посещаваните туристически обекти в страната. Основната дейност на фермата е отглеждане на редки и специални видове животни като щрауси, коне,  зайци, котки, морски свинчета и др.

Планетариумът е едно от популярните места в града за посещение от туристи. В неговата "звездна зала" Вие ще се почувствате част от Вселената и ще получите възможност да "стъпите" на Луната.

Благодарение на своите многобройни трасета и съоръжения Пампорово е един от най-привлекателните високопланински курорти. Редица природни условия правят курорта идеалното място за летен и зимен отдих.


Национална Астрономическа Обсерватория е четвърта по мощност в Европа, най-голяма на Балканския полуостров. Има четири кули, от които най-високата е 38 метра. Телескопът е предназначен за снимки, а не за наблюдения, като диаметърът на лупата е 2 метра.

 
 
Website Design Copyright © 2011. All Rights Reserved