Атракции и забележителности

Някога Златоград се е наричал Беловидово – заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки – Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.

През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере – едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ“ означава и „просо“, и „тясно“. Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието“. А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х – ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище – развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.

След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име – Златоград. Зеленото злато – тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история.  Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.

Първото килийно училище, поставило началото на просветно – образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите „Успение Богородично“- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.

Характерен облик на града придава  архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата  са регистрирани  над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а

стаите му се изпълват с родопска песен и глъч.  В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо“. Разположена е  в един от кварталите на Златоград, известен с името си „Стария град“ – няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. Някои от

къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.

Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството – с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на родопски специалитети и напитки от златоградско.

В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто – талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог – той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка

Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения – валявица, тепавица и воденица- караджейка.

Сакралната зона „Кръстата гора“ (обхващаща землището на Златоград), вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос – Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград – на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: „Св. Неделя“ (със съществуващ параклис), „Св. Костадин“, „Св. Атанас“ (със съществуващ параклис) и „Св. Екатерина“ или връх „Св. Георги“. Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста „Кръстата гора“. И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини – благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.

Предстоящо: Ще бъде създадена по програма ФАР – Икономическо и Социално сближаване. Дължината й е 4 км. Продължителност на маршрута – около 2 часа. Маркирана е с указателни табели. Започва от паркинга на нощен клуб “Диана”. Преминава през широколиста гора. По протежението на пътеката има множество чешми с кристално чиста вода, до някои от които има места за отдих.
Екопътеката продължава на юг до самотна скала, наречена “Чуката”, която може  да изкачите или да заобиколите. От скалата се разкрива великолепна гледка и в североизточна посока град Златоград се вижда като на длан. След 200 м. стигате до параклиса “Св. Атанас”, разположен сред прохладна горичка. На този връх е открито находище от тетрадрахми, от началото на нашата ера, изобразяващи олимпийски игри. Предполага се, че на това място е имало древна крепост.

Дължина на екопътеката – 12 км. Продължителност – 3 часа. Денивелация -около 400 метра. Обозначение – синя маркировка и дървени табели.
Началото на маршрута е Воденицата (Тепавицата) в Златоград – най-атрактивният обект на етнографския комплекс. (Включва три традиционни съоръжения: валявица (Дъща), тепавица и воденица (Караджейка). В механата “При воденицата” може да се опитат специалитетите на златоградската кухня, сред които качамак от прясно мляно брашно, пататник и клин. По маршрута минавате през чешма с място за отдих, Вила Бошнаков, Бункер (защитено съоръжение), “Тъмната гора”, втора чешма с място за бивак, място с панорамен изглед, отклонение за село Старцево и местността “Белото камене” (най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце), брезова горичка, пресичане на пътя за село Пресока – вили Белотекс” и “ДАП”. Крайна точка – връх “Св. Неделя”, висок 865м. От него при хубаво време и с повече късмет, може да се види най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море. За параклиса “Св.Неделя” – виж Култура.

Дължина 8 км. Започва от сградата на ЗММ в Златоград, преминава по открит селскостопански път, стига до вила “Белотекс”, след което продължава към село Старцево и стига до тракийското светилище “Белите камъни”. В участък преди връх “Св. Неделя” се слива с екопътека. Пътят е със средна ширина 2 метра.